Конете Тракенер: порода, възродила се като феникс от пепелта

В началото на 18-ти век крал Фридрих Вилхелм I вижда необходимостта от нов тип кавалерийска конница за пруската армия. Кралят иска конете, които неговите офицери яздят, да бъдат красиви, за да се гордеят с тях, и да бъдат здрави, за да може да се придвижват в тръс бързо и ефективно.  

Затова той избира най-добрите коне от седемте си кралски развъдни ферми и през 1732 г. ги премества в новосъздадения кралски конезавод в град Тракенен. Конете, родени в самия конезавод “Тракенен”, са били белязани с единичен лосов рог, а тези, родени извън него – с двоен лосов рог (отличителен знак на породата). 

Конезаводът “Тракенер” бележи началото и бързо става център за коневъдството в Източна Прусия и цяла Западна Европа. Четири конезавода в Прусия (в Георгенбург, Растенбург, Браунсберг и Мариенвердер) започват да се снабдяват с млади жребци от него, за да могат да разпространяват високия развъден стандарт на породата Тракенер в цялата страна.

Първата племенна книга на рода Тракенер е публикувана през 1877 г., а първата племенна книга, съставена от Източнопруското дружество за племенни книги, в която са вписани и конете от породата Тракенер, отглеждани от частни животновъди в Източна Прусия, е публикувана през 1890 г. Това са книгите, в които дори днес коневъдите удостоверяват родословията на жребците.

Между периода от 1800 г. до Втората световна война Тракенерът е най-успешната порода, доказвайки се като изключително издръжливи коне.

Тракененските коне триумфират на Олимпийските игри през 1924 г. в Париж и през 1928 г. в Санкт Мориц (зимна Олимпиада, на която за пръв път са демонстрирани два нови спорта – конна езда върху заледено езеро и дърпане на скиор по писта от кон, които обаче не получават правото да бъдат включени в следващите игри). 

През 1936 г., наричана още „Годината на Тракенера“, известният представител на породата – жребецът Кронос, печели златния медал в обездка, а Абсент (друг виден представител на породата) печели среброто. Златният медал в тридневното състезание същата година отива при друг тракенер – Нурми. През същата година германският отбор по прескачане на препятствия се състезава в Медисън Скуеър Гардън, САЩ и спечели Prix des Nations с тракенера Дедо.

За съжаление по време на Втората световна война породата понася почти фатален удар. След трудното възстановяване на популацията на тези расови коне след Първата световна война, когато породата намалява наполовина, тя се изправя пред още по-трудно изпитание. 

През януари 1945 г. руснаците пробиват последните германски линии. Оттук започва ужасяващото пътуване на коневъдите, които правят всичко по силите си, за да запазят породата. В разгара на зимата те натоварват само най-ценните си вещи и заедно с 800 коня бягат на Запад. В продължение на два месеца и половина и почти 1000 изминати километра, прусите са принудени да преминат през замръзналото Балтийско море. Мнозина не успяват да го прекосят и от някогашните 800 прекрасни тракенери остават едва 100 слаби, немощни, ранени коне.

Регистрационните документи на много от конете са безвъзвратно изгубени, но кобилите, които са маркирани с лосови рога, са пълнокръвни тракенери и следователно са вписани като такива във възстановения регистър. И до днес в по-ранните поколения от родословието на породата Тракенер е възможно да се намери кон с неизвестни предци, но с означението „кобила, жигосана с двоен (или единичен) рог от лос, документи, изгубени поради събития от войната“. Днес потеклото на всички съвременни тракененски коне в света може да бъде проследено до тези жребци и кобили, останали в Европа след 1945 г.

След 1950 г., за да запазят и усъвършенстват породата, коневъдите продължават да използват чистокръвни арабски и английски кобили и жребци. Известният жребец Абгланц е не само основен родственик в съвременната порода Тракенер, но и много важна родословна линия от хановерски жребци. 

За разлика от всички други топлокръвни породи, Тракенер има затворена родословна книга и специфичен архетип, който съществува повече от 300 години. Когато други топлокръвни коне (като хановерски или холандски топлокръвни) са регистрирани според региона, в който са родени, тракенерите трябва да притежават определен генотип и фенотип.

Германският Trakehner Verband (GTV) управлява породата Тракенер. GTV е последващата  организация на Easter Prussian Studbook Society, която престава да съществува след Втората световна война. Съвременният GTV е основан в Хамбург през 1947 г. и е единственият орган, който регистрира и официално одобрява животните за разплод Тракенер в световен мащаб.

В конюшнята на “Тракиец” горд представител на рода Тракенер е красивата Памира. Родена на 17 април 2004 г., тя е нас преди комплексът да съществува. Именно на нейните плещи малки и големи са направили първите си стъпки в света на конете, влюбвайки се завинаги в ездата. Елате в “Тракиец” – комплекс за релакс и езда, за да се запознаете  отблизо с грацията и добротата на Памира и породата Тракенер. 

Важно уточнение:
*Уроците по езда се запазват предварително на тел.:  +359 889 087 887
*Разходките на кон са без предварителна резервация и се провеждат всеки ден от 10:00-12:00 ч. и от 13:00-17:00 ч.