Коневъдството по нашите земи има хилядолетна история, която датира още от времето на траките.
Коневъдството по нашите земи има хилядолетна история, която датира още от времето на траките (от средата на второто хилядолетие преди Рождество Христово до 6 век след Христа), които освен с отглеждането на лозя и производството на вино, стават известни и с конете, които развъждат. От археологическите разкопки става ясно, че траките отглеждат различни породи – от примитивни породи коне за превоз на товари и земеделска работа до елегантни расови коне, предназначени за езда от царе, благородници с по-висок ранг или воини.
При разселването на славянските племена на Балканския полуостров, което започва през 2 век след Рождество Христово и продължава чак до 8 век, коневъдството постепенно изпада в дълъг период на застой. Затова си има и чисто логическо обяснение. Славяните са етнос, който има уседнал начин на живот. Те са по-скоро земеделци, отколкото скотовъдци, затова нямат тази нужда да се придвижват от едно място на друго с помощта на конете.
С идването на прабългарите на Аспарух на Балканите, които през 681 г. основават държава със седемте славянски пелена под името България, коневъдството отново бележи бум. Прабългарите са един от т.нар. конните народи, за които тези животни са от изключително значение. Целият им бит, култура, мироглед се върти около конете. Всичко, което правят, включително и основаването на българската държава, те постигат с основното участие на конете.
В пределите на Дунавска България прабългарите продължават да развъждат елитни коне за езда и бой, но и местни примитивни породи, които им помагат в другите дейности в държавната организация.
По време на Първата българска държава, просъществувала от 681 до 1018 г., коневъдството преживява разцвет. Мощта на държавата през златния век на цар Симеон I Велики, когато България достига своя политически и културен връх, се дължи и на добрата симбиоза между кон и добре оборудвания с оръжия воин, което на практика ги прави непобедими от врага.
Конете имат решаваща роля и във въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт през 1185 г., с което се дава началото на Втората българска държава, просъществува до 1396 г., когато Видинското царство е превзето от Османската империя и окончателно е сложен краят на българската държава.
По време на 5-вековното турско робство българският народ трябва да се приспособи към изцяло нови условия на живот, което дава отражение и върху коневъдството. През тези столетия се отглеждат предимно ниски коне, които се отличават със своята сила, здравина и издръжливост. Тези коне се използват само за превоз и земеделска работа.
Голямата османска армия обаче има нужда и от друг тип коне. За да задоволят тази потребност на армията на падишаха, от която започва да се печелят и добри пари, по-богатите български чорбаджии и турски бейове започват да развъждат по-елитни породи. За подобряване на качеството на тези породи започват да се внасят кобили и жребци от Близкия изток. Конете имат главно арабски и туркменски произход. Стига се дотам, че по нашите земи в този период има много чифлици, в които отглежданите за продан коне достигат от 100 до 300 броя.
1864 г. е знакова за коневъдството в пределите на днешна България. През тази година изключително богатият турчин Митхад паша, който е и валия на Русе, построява първия конезавод “Кабиюк”, намиращ се близо Кабиюшката могила край град Шумен. С “Кабиюк” се полагат основите на модерното и професионално коневъдство. В най-златните си години в завода се отглеждат над 1000 коне. Селекцията е толкова добра, че конете на “Кабиюк” стават изключително търсени в цяла Европа и Азия.
С освобождението на България от турско робство през 1878 г политическите и икономическите условия се променят изцяло, което неминуемо рефлектира и върху коневъдството. Отглеждането и развъждането на коне вече не е хаотично, а става регулирано от два държани акта – Закон за складове за жребци и конезавод в Княжество България, приет през 1892 г., и Закон за допълнение на Закона за коневъдството от 1892 г., влязъл в сила през 1897 г.
В България започват да се внасят различни породи коне от Западна Европа, с които се работи в две основни линии на селекция:
- Създаване на леко впрегатен кон за езда, който трябва да задоволи нуждите на новосформираната българска армия и полиция.
- Средно тежък тип кон, предназначен за работа в земеделските стопанства.
Наред с конезавод „Кабиюк“, който продължава да съществува и след Освобождението, се откриват още няколко завода, които извеждат коневъдството в България на европейско ниво. Най-важните сред тях са:
- Конезаводът „Клементина“, открит през 1890 г. край Плевен.
- Конезаводът „Стефан Караджа“, отворил врати през 1896 г. до Горна баня, София и преместен през 1952 г. край Балчик.
- Конезаводът „Истър“, създаден през 1953 г. до Русе.
Създадената Националната асоциация по коневъдство започва да следи за развъждането и отглеждането на следните породи в България: Чистокръвни арабски коне; Полукръвни арабски коне – Шагия; Чистокръвни английски коне; порода Източнобългарски кон; Плевенската порода коне; Хановерска порода; Холщайнерска порода; Тракененската порода; порода Дунавски кон.
Един от съвременните продължители на хилядолетната традиция е конна база “Тракиец”, в която с много любов се отглеждат и развъждат тези красиви, елегантни и благородни животни. В комплекс “Тракиец” екипът от професионалисти се грижи за жребци, кобили и кастрати, които са представители на породите Български спортен кон, Източнобългарски кон, Холщайнер, Зангершайде, KWPN, Олденбург, А.Е.S., Тракенер, KFPS, Вестфалия, Рейн. В конна база “Тракиец” живеят и понитата Кенди и Арчи.
Във функциониращото училище по езда към конна база “Тракиец” всички желаещи от различни възрасти може да направят разходка с кон, да вземат урок по езда за начинаещи и напреднали или просто да се запознаят отблизо с красивия свят на конете.
Конна база “Тракиец” предлага и пансионн на коне. Комплексът може да се похвали и богатия си спортен календар – той е чест домакини на държавни първенства по прескачане не препятствия, както и на изложение и тестиране на коне от породата Български спортен кон.