Култовият комплекс край Старосел респектира с огромните си размери и царствена изработка.
Построена в средата на IV в. пр. Хр., гробницата под Четиньова могила е не само най-голямата тракийска гробница, открита до момента, но и поредният изключителен шедьовър на архитектурното изкуство, създаден от древните и мистични траки.
Археолозите са сигурни, че тя е част от голям могилен некропол (култов комплекс), разположен около днешното село Старосел, община Хисаря и само предполагат, че е построена за тракийски владетел от семейството на Котис. Котис I е тракийски владетел, управлявал от 384 г. пр. Хр. до 360 г. пр. Хр., с който се свързва разцветът на Одриското царство.
Ако се вземе предвид размаха на постройката, красотата на архитектурата и изработката и намерените артефакти, нямам кой друг да е погребан тук, освен истински и могъщ цар. Дори нещо повече – сигурно е нает прочут старогръцки архитект, който да проектира комплекса. Затова учените го наричат не просто гробница, а храм, мавзолей или хероон – светилище на герой, почитан в специален култ.
Професор Валерия Фол вярва, че в Четиньова могила са извършвани мистериално-обредни ритуали, но и космогонични, които са следвали слънчевия календар на траките.
Специалистите смятат, че голямата могила е построена не по-рано от 359 г. пр. Хр. В подкрепа на това предположение идват намерените в насипа монети с лика на Филип ΙΙ Македонски.
Археолозите правят още едно заключение, което е логично следствие от откритите амфори в предверието. Тези два съда дават възможността да се предположи, че Четиньова могила е затворена след последното погребение, което се датира, че се случило между 350 и 340 г. пр. Хр.
И така остава до началото на 21 век, когато е проучена през 2000 г. от известния траколог Георги Китов, а след това отворена за посетители и включена в списъка със Стоте национални туристически обекта.
Всеки посетител, имал приключението и любопитството да разгледа Четиньова могила, остава силно впечатлен от размаха и грандиозността на построеното преди толкова много векове. Гробницата има респектираща дори и днес ограда (крепида) от каменни блокове, която е разположена от всички страни.
За да се влезе в некропола първо се минава през внушителен вход с пластична украса от цветя и пиедестали с лъвове, от които са останали само лапите, а след това по величествени стълби, завършващи с площадка. От двете страни на площадката има нови стълби, които водят до алея, която също като оградата опасва целия могилен хълм.
Но най-хубавото тепърва предстои… От площадката се влиза първо в правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод и чак след това в същинската камера с кръгла форма и невероятен купол с полуколони и цветни орнаменти.
Камерата е наистина огромна – 4,8 метра в диаметър, и изненадва не само с големината си, но и с красивата врата, която отново има пластична украса и е оцветена допълнително, за да се различава от зеленикавия вулканичен туф, от който е построен целия некропол.
Точно в камерата владетелят, считан за син на боговете, се превръщал в антроподемон (обожествен човек или междинен статус между човешката и божествена същност).
Като истински почитатели на хубавото вино, траките няма как да не изпратя починалия владетел към вечния живот без този божествен еликсир, затова от северната страна на Четиньова могила са изкопали цистерна с плътна замазка, в която са складирали вино. За предназначението на това съоръжение се предполага по намерените вътре съдове за пиене на вино и цедилки.
В южната страна на могилата си открити три гроба, в които са намерени златен пръстен, красиви съдове, конска амуниция и въоръжение.
Изобщо целият район около Старосел е изпъстрен с невероятни културни обекти, оставени от траките. За посещението им ще са нужни няколко дни, а за да стане това факт, е необходима база, която да служи като удобна отправна точка.
Идеален за тази цел е бутиков комплекс “Тракиец”, който предлага перфектната комбинация от възможност да почиваш сред природата, да отпускаш стреса в басейна и релакс зоната, да вземеш първия си урок по езда и да опознаваш древната и славна история на България.
