Конят – по-свързан с нашия народ, отколкото предполагаме!

Няма да сбъркаме, ако кажем, че конят е част от ДНК-то на българите като народ. Това благородно и красиво животно е не само най-верният ни приятел, но и онзи важен съмишленик, без който ние нямаше да бъдем това, което сме били през вековете и това, което сме сега.

Конят и основаването на българската държава

Прабългарите са полуномадско племе, което се придвижва от място на място в търсене на по-добър живот. Това те правят благодарение на коня – една от най-ценните им придобивки. 

Славата им на конен народ лични и от друг факт – те са толкова изкусни майстори в ездата и стрелбата с лък, че са превръщат в перфектната войска, непобедима в битки. Ето защото още от малки децата, без значение момче или момиче, биват “закърмени” с коня и умението да се язди добре.

Конят е част и от поминъка на прабългарите. Ако консумират мляко и млечни продукти, то те задължително са кобилешки. Смятано за еликсира на дълголетието в цяла Северна и Източна Азия, а днес за гурме деликатес, кобилешкото мляко се доближава максимално близо до майчиното, защото е богато на над 40 биологични елементи, като аминокиселини, витамини, ензими и минерали, но в същото време съдържа 1,5 пъти по-малко лактоза от кравешкото, което го прави най-подходящо за консумация от човек.

Но да се върнем на прабългарите… Не е случаен и фактът, че бойното знаме на прабългарите от 1 до 9 век е конската опашка – символ на победата. Това е още едно потвърждение, че конят за прабългарите е същество с митичен статус. 

Аспарух, третият син на хан Кубрат, идва на кон до нашите слънчеви и плодородни земи и полага основите на Дунавска България през 681 г.. 

Конят и най-бляскавите периоди в българската история

Заслугите на коня към България тепърва започват… Той има основна роля в укрепването и разрастването на младата държава край река Дунав. 

Благодарения на перфектната си конница Борис I Михаил – покръстителят на България – успява да обедини разпокъсаните племена и враждуващи благороднически родове и да ги подчини на идеята си за държава, основата на ценностите на християнската религия. 

Идва и времето на разцвет. При цар Симеон I Велики България изживява своя Златен век, превръщайки се в духовен и културен център в Средновековна Европа, особено за целия славянски свят, както и в политическа сила, с която всички се съобразяват.

И през този никога повече неповторен разцвет, конят продължава да стои на поста си, бранейки границите на родината от алчния апетит на Византийската империя и от постоянните набези на северните племена, които са привлечени от красотата и плодородието на нашите земи. 

Конят има и ключова роля във въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт и възстановяването на Втората българска държава през 1185 г. Този доказал се приятел на човек не предава българските войни, давайки бляскаво начало на династията на Асеневци (1187 – 1280). 

Но светът е така устроен, че след хубавото идва лошото и обратно – това е кръговратът на живота. За България лошото се случва през съдбоносната пролет на 1393 г. По това време цар Иван Шишман не е в Търново. Невероятната столица на България, наричана втори Йерусалим, е обградена от неизброимата войска на султан Баязид I. 

Патриарх Евтимий, който по-късно е канонизиран за светец, над 3 месеца брани столицата на България, разчитайки на вярната войска и разузнавачите, които носят важна информация, благодарение на най-бързите си приятели – конете. Но въпреки безценната помощ, Търново пада, слагайки край на най-бляскавите години от хилядолетната история на България. 

Конят в българския фолклор

Идват тежки времена на 5-вековно робство, в което българският народ е лишен от държава и църква и от най-важното – усещането за принадлежност. Затова той се вкопчва в най-сигурното. Един от тези проверени символи през вековете е безспорно конят.

Конят здраво се вгражда във всичко, което анонимният народен творец създава по време на най-тъмните си времена от историята. Няма жанр във фолклора ни, в който конят да не е възпят като верен приятел на основния лирически герой, който не го язди, а направо лети с него, че прескача деветте планини в десета. Толкова е бърз, че дори слънцето не може да го настигне. 

Песните, приказките и легендите, които се предават от поколение на поколение, са населени със смели юнаци и безстрашни крилати коне. В тях образът на коня придобива мистичен образ, който е надарен със свръхестествени сили. 

Космическата сила на коня е толкова голяма, че от него бягат тъмните сили, скрити в гората или бродещи по Земята през нощта. Конят може да пренесе човек от този свят в отвъдния и отново пак да го върне при живите. Ето защо се вярва, че юнак, качен на кон, е недостижим за злото, затова и жените вплитат образа му в красиви шевици върху дрехите на мъжете си, силно вярвайки, че така предпазят човек, тръгнал на дълъг и неизвестен път. 

Болестите също се страхуват от това красиво животно, затова народът си има и поговорката “Здрав като кон!”. Дори нещо повече… Конят може да говори, да дава мъдри съвети на стопанина си, да намери изход от сложна ситуация, да предсказва бъдещето…

Почитта към коня е толкова голяма, че минава през вековете и стига до нашето настояще. Макар и позабравен в днешния модерен свят, символът на коня продължава да е жив в съзнанието на народа. Доказателство за това е празникът Тодоровден, който не само, че се отбелязва редовно всяка година, но привлича и все по-млада публика, която иска отблизо да се запознае с най-проверения приятел на човека.

Днес не са много местата, на които човек може да усети силата и красотата на коня, но ги има… Едно от тези места е конна база “Тракиец”, намираща се близо до Пловдив. Посещавайки базата за един ден, всеки може да направи разходка с кон (пони за децата) или да вземе своя първи урок по езда под вещото ръководство на професионален инструктор. Нужно е само да се обадиш и да запазиш час на 0882 969 546 или ТУК.