Все по-често тази модерна диагноза, наречена “прегряване”, засяга работещите хора, които търсят различни методи да се справят с нея, а отговорът е толкова близо до тях...
Към днешна дата статистиката за хората, засегнати от различни депресивни или тревожни състояния, е доста притеснителна. В световен мащаб тези проблеми обхващат около 38 милиона души, а според изследване, направено за нашата страна, около 8% от българите имат такава диагноза.
Нашите родители, баби и дядовци, също са работили много, заемали са отговорни длъжности и са били подложени на напрежение. Но някакси по тяхно време не се е стигало чак до такива високи нива на стрес, за каквито говорим в наши дни. Затова не е ли добре да потърсим решението на този модерен проблем именно в техния начин на живот и да направим крачка назад към миналото, когато хората са живели по-различно?
Много хора ще кажат, че те не са били толкова дигитализирани и претрупани с информация, колкото нас днес. И донякъде ще бъдат прави. Невъзможността да “избягаме” от работата и тя да може да ни намери по всяко време на денонощието чрез умните устройства, с които сме се заобиколили, е един от факторите за повишените нива на тревожност. Да, истината се крие в липсата на дигитализация, но не под формата на липса на модернизация, а на по-голяма връзка с природата.
Колкото и да са били преуморени или натоварени от работа нашите предци, то те със сигурност не са си прекарвали свободното време с телефон в ръка или пред телевизора. Те не са имали толкова неизчерпаеми източници на информация и забавления на една ръка разстояние и са ги търсили навън – там, където социалните контакти и природата могат да се намесят със своята заразяваща сила и неизчерпаема енергия.
Неслучайно всеки един терапевт съветва още при първи признаци на “бърнаут”, да си дадем почивка и да намалим темпото. Само че, само почивка не е достатъчна…
Когато отидем на почивка се разсейваме, благодарение на различната среда, в която попадаме, но това не е гаранция, че ще успеем лесно да разведрим мислите си. Затова нека се замислим кой е най-добрият учител на човека още от неговото създаване и до ден днешен? Да, това е природата. Колкото по-близо сме до нея, толкова повече се доближаваме до истинската ни същност и до онова наше изначално спокойно АЗ, което сме изгубили.
Понякога разходката из природата обаче не е достатъчна, за да ни върне баланса. Защото природата комуникира мълчаливо и не винаги имаме необходимият слух, за да я чуем. Тогава може да използваме очите си, за да видим уроците, които тя има да ни предаде.
Може да се вгледаме в животните – това е най-лесният начин да си припомним как трябва да живеем. Да видим тяхното спокойствие чрез обикновения живот, който водят, да видим тяхната благодарност спрямо малките неща, с които природата ги дарява, да се насладим на щастието в очите им, когато получат забравения от нас извор на радост – топлина, любов, внимание…
И не, не е необходимо да ходим в гората, за да ни се случи всичко това. 😉 Комплекс “Тракиец” е съвсем близо до Пловдив и на това място можем да открием всичко, което да направи “рестарт” на претовареното ни от ежедневие и работа съзнание.
Почивката в красива, уютна бутикова атмосфера е налице. Но има и много повече… Комплексът разполага с красиви зелени площи, както и с живописни пътеки в близост, където можем да се разходим и да останем насаме с мислите си, вятъра и слънцето.
Пълното зареждане обаче винаги се случва при конете – тези открадващи за миг сърцето ни животни, които наистина имат много любов, която да ни дадат в замяна на дори едно овесено бонбонче. Гледайки тяхното спокойствие, галейки ги и докосвайки се до техния свят, си припомняме колко малко му трябва на щастието, за да засияе в нечии очи.
Нима животът на конете не е пълноценен? Напротив! Те също развиват уменията си всеки ден, те са в помощ на човека, трудят се, дават най-доброто от себе си… но без стрес, а само с благодарност и любов. Как да не помислим и да не се поучим от тях? Със сигурност една разходка и потапяне в техния свят е чудесен момент на размисъл, който би ни бил сто пъти по-полезен от това да изгледаме някой развлекателен филм, мислейки си, че си почиваме и разпускаме по този начин.
Събраните емоции и мисли от разходката из природата и конюшните имат нужда от място, където да бъдат подредени в строен и ясен план за нашето бъдещо по-спокойно и балансирано АЗ. Това може да бъде акватоничният басейн на комплекса или топлото джакузи, сауната или парната баня. Където и да изберем да отпуснем тялото си, най-важното е да го направим в синхрон с мислите си.
Нови планове за по-спокойно ежедневие и повече положителен заряд – това ще носим със себе си, когато си тръгваме от комплекс “Тракиец”. А това, което оставяме неизбежно тук, са красиви спомени и благодарност за върнатата ни отново усмивка на лицето!
