С годините “Тракиец” се развива и расте, превръщайки се днес в 4-звезден бутиков комплекс за релакс и езда, в които имат всичко за съвършената семейна ваканция
Една мечта не става реалност с вълшебство, а с много труд, постоянство и упоритост. Такава е и вълнуващата история на “Тракиец” – комплекс за релакс и езда, който през 2022 г. отбелязва своят 10-годишнина от основаването си.
Всичко започва от общата мечта на Ани и Вики – две сестри, влюбени в конете и ездата. До навършването на 8 години момичета (Ани е по-голяма от Вики с 2 години) живеят в китното селце Житница, намиращо се близо до Пловдив, където ходят на детска градина и започват училище. Обаче желанието на родителите им да получат по-добро образование ги кара да се преместят в големия град, но това не прекъсва здравата връзка с Житница.
Ани и Вики с нетърпение чакат да стане отново петък, за да се върнат в любимата Житница. Дългите летни ваканции също прекарват на село в неспирни игри и забавления с другите деца.
Освен на доброто образование, родителите на Ани, Вики и техният по-малък брат Йосиф държат и на редовното спортуване, което е сигурна гаранция, че ще растат здрави. Главният “виновник” за това е баща им, който от малък мечтае да бъде спортист и винаги е наблягал на добрата физическа кондиция, предавайки този стремеж и на децата си. Така момичетата започват да тренират плуване, тенис, танци… Но все нещо липсва, което да ги запали истински по тези спортове.
Магията се случва през един обикновен почивен ден, в който Ани и Вики се връщат с баща си от поредната тренировка по плуване в Хисаря. По пътя той им съобщава, че има приятна изненада за тях. И така двете момичета се озовават в конната база в близкото село Войводиново.
Първоначално конете им се струват огромни животни, но като по-голяма Ани се престрашава да се качи на гърба на коня и да вземе първия си урок по езда. Усещанията, които изпитва върху коня, също са смесени – от една страна ѝ е интересно, но от друга се чувства несигурна, нестабилна, не знае как да стои върху седлото…
Колебанието ѝ е подсилено и от дъжда, който през цялото време вали – малък, но важен детайл, оставил траен спомен в съзнанието на Ани, за който години по-късно тя ще си спомни. Когато открива своята конна база “Тракиец”, тя държи да има и закрит манеж, позволяващ да се осъществяват уроци по езда и тренировки без значение от метеорологичните условия.
Въпреки уклончивия отговор на Ани дали ѝ харесват конете и ездата, бащата ѝ и взима карта за 10 тренировки. Тъй като до конната база във Войводиново момичета не могат да ходят сами, всеки път са придружавани от татко си. Така настъпва и дългоочакваното лято, когато Ани и Вики прекарват по цял ден в конната база. Вики не язди, но с голямо удоволствие придружава сестра си, защото обича да е близо до конете – да ги гали, разхожда, почиства…
Ани бързо напредва в конната езда, само след изтичане на първата карта тя вече галопира. Виждайки успеваемостта ѝ, Вики и баща им също започват да яздят. Минава още малко време и момичетата получават следващата голяма изненада от баща си – той им купува първата кобила, носеща красивото име Гулдена. Макар че още не са достатъчно добре подготвени да я яздят, Ани и Вики изцяло се отдават на грижите за нея. Скоро Гулдена се оказва бременна, но за голямо нещастие кончето умира в нея, което заразява кръвта на майката и тя също напуска този свят.
Въпреки тежката загуба, която момичетата не могат да преодолеят няколко месеца, те продължават да яздят. Минава още време… Ани и Вики се сдобиват с нов приятел – кобилата Екзотика, която впоследствие се превръща и в първата учебна кобила в конна база “Тракиец”, но преди това се случват още няколко неща… Баща им купува още няколко коня, които поставят основите на семейната им конна база. Нает е и треньор, които тренира момичета и се грижи за конете.
Времето толкова бързо лети, че изведнъж Ани и Вики се оказват в тийнейджърка възраст. Интересите им са вече други, затова те прекъсват заниманията си по езда. Ани има и друга причина – има множество контузии вследствие на падания от кон, затова си взема почива, през която тялото ѝ да се възстанови напълно от травмите. Но щафетата е поета от брат им Йосиф, който вече пораснал продължава семейната традиция в ездата. Така цялото семейство става завинаги обвързано с конете, които стават неизменна част от него.
През цялото време докато яздят и се занимават непрофесионално с коне, Ани и Вики ходят като зрители на състезания из цяла България. Успоредно с това баща им посещава и много конни бази в чужбина, сравнявайки условията, при които се отглеждат конете и материалната база. Така в умовете и сърцата на всички от семейството се заражда идеята за тяхно приказно място, в което да има перфектни условия за конете – от грижата и храната, през конюшнята и плацовете, до треньорите. Всичко да е на максимално високо ниво!
Първоначално мечтата за конна база включва няколко задължителни елемента: коне, конюшня, треньори и предлагане на уроци по езда за любители. Но като всяка истинска мечта, тя няма лимит и с времето се променя и расте! Заради организирането на турнир по конен спорт към проекта са включени хотелска част и ресторант, които предоставят на всички съдии, състезатели, гости и семействата им перфектни условия и възможност да се насладят на красотата на ездата без нищо да им липсва. Подобна комбинация от конна база, хотел и ресторант до момента не съществува в България.
Мечтите са вид мисловна енергия, която провокира нещата да се случат по-лесно. Най-добре го е казвал Антоан дьо Сент-Екзюпери: Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Явно Ани и Вики много силно са искали мечтата им да се случи, защото през 2012 г. в сърцето на Тракия, до село Житница и кокетно сгушена до река Тикла на географската карта на България се появява комплекс “Тракиец”.
Изборът на мястото изобщо не е случаен. От една страна базата се намира съвсем близо до Пловдив – само на 30 минути път с кола, но от друга е достатъчно уединено, за да предостави усещане за досег с природата – зелени полета почти през всички месеци от годината, чист въздух и слънце, галещо кожата през четирите сезона, спокойствие и липса на всички негативи на живота в големия град.
След откриването на конна база “Тракиец” идва и моментът, в който трябва да бъдат привлечени на работа в комплекса най-добрите кадри. Като ценно попълнение в комплекса е привлечен състезателят и треньор Андрей Гочев, който след като завършва Националната спортна академия трупа практичен опит в друга конна база. Това е и времето, в което Ани решава да се върне към ездата. Дали заради професионализма на Андрей или заради зародилата се любов между двамата, тя отново се качва на коня. От този момент досега Ани няма ден, в който да не практикува любимия си спорт, изключение правят само периодите на двете ѝ бременности.
Ставайки семейство през 2014 г., Ани и Андрей си разделят и отговорностите по менажирането на комплекс “Тракиец”. Андрей се грижи за развитието на конната база, развъдна дейност на коне и богатия от състезания спортен календар. Ани пък се старае всички гости да се чувстват като у дома си, да си тръгват от конната база напълно релаксирали, заредени с много положителна емоция и голямо желание да се върнат отново. Успоредно с тези отговорни ангажименти двамата продължават активно да яздат и да се състезават в дисциплината прескачане на препятствия.
Техните деца – Виктор и Калина, също обичат много комплекс “Тракиец”. Макар все още малки, те са следващото поколение, което родителите Ани и Андрей се надяват, че ще продължат семейната традиция, свързана с конете и ездата.
С годините “Тракиец” се развива и расте, превръщайки се днес в 4-звезден бутиков комплекс за релакс и езда, в които имат всичко за съвършената семейна ваканция – природа, коне, езда, хотел, ресторант, винарна, възможност за хоум офис, фитнес зала, външен и вътрешен детски кът, джакузи с изглед към манежа, външен и вътрешен басейн, зона за релакс, включваща загряващи лежанки, сауна, парна баня, масажи.
За да станете и вие част от мечата, наречена “Тракиец” – комплекс за релакс и езда, може да направите резервация на +359 889 087 887 или онлайн.