Конете не робуват на интереси, нямат предразсъдъци и напомнят на децата. Това е и причината да се разбират толкова добре с тях.

Конете не разбират човешката реч, но как тогава успяват да реагират толкова адекватно на нея – да се успокоят, да се напрегнат само от тона и емоцията на ездача? Ще кажете, че с годините изграждат навици, но такива реакции се наблюдават и в малки кончета или такива, които не са опитомени. Кое е свързващото звено между коня и човека? Емоциите са правилния отговор.

Искреност. Конете не робуват на интереси, нямат предразсъдъци и напомнят на децата. Това е и причината да се разбират толкова добре с тях. И конете, и децата не се стараят да са добри, да угодят на някого. Те просто са себе си. Не се преструват, не лицемерничат. И защо да го правят, като могат да изразят любовта си чисто и искрено. 

Любов. Конят усеща грижата, ръката, която го успокоява, добрината в гласа, който му говори. Когато усети това топло чувство, той е готов да ни заведе, където поискаме, че дори и отвъд. И най-важното – готов е да ни отговори с още по-голяма любов. Това животно дава повече на човека, отколкото иска за себе си. Правило го е стотици години и продължава да го прави и до днес. 

Бял кон и красиво момиче

Интелигентност. В лицето на коня имаме не по-малко умно същество от нас. Тези животни понякога помнят повече от нас и взимат решения именно на базата на тази памет и разсъдливост. Те също запазват преживяванията в съзнанието си. Ако веднъж е бил язден от спокоен ездач, с който заедно са се наслаждавали на преживяването, следващият път, когато срещне този човек, конят е спокоен и с радост го посреща.

Професори, които изследват поведението на животните от Съсекския университет твърдят, че животните не само могат да възприемат настроението на дадено лице, но и да имат „памет за емоции“, която често определя бъдещото им взаимодействие с ездача. 

Общуването с коня е двупосочно

Красив конЕздата не е само даване на команди към коня. Общуването между коня и човека никога не е било само еднопосочно. Всеки, който има възможност да се качи на кон може да го потвърди. На мига се поражда усещане за екипност, за симбиоза, за усилие, което се извършва и от двете страни, за да се постигне крайната цел. Неслучайно ездата е толкова препоръчителна за малките деца, които трябва да се научат не само да вземат, но и да дават. Тяхното старание и отношение към коня им се връща под формата на послушание и спокойна езда, която е удоволствие и за двете страни. 

„Конят е огледало на душата ти… и понякога може да не харесаш, това което виждаш в огледалото.” Бък Бранаман

Ние сме разсъдливи и в забързаното ежедневие забравяме за своите инстинкти, свикнали сме да контролираме емоциите си, но когато сме с коня… яздим в един ритъм, ставаме едно цяло, енергиите ни се преливат, връщаме се към природата, докосваме се до едни забравени първични усещания.

Именно тези емоции можем да съживим у нас в конна база “Тракиец”, да се вгледаме в топлите и доверчиви очи на коня, да му обещаем, че ще уважим неговите емоции, а той в замяна да ни върне към едно по-истинско и забравено наше АЗ, което има един и същи ритъм с обкръжаващата го природа.

Виж повече