Разказ за трепета от първата среща, доверието, което трябва да се изгради също както при приятелството между хората, споделените емоции и моменти, които ни карат да забравяме грижите си, когато сме в компанията на конете.
Когато говорим за приятелство между човек и животно, много често първата ни асоциация е свързана с кучето. Днес обаче ще разкажем за тази между човека и коня, която е много по-различна. Нека да разберем защо всеки трябва да я усети поне веднъж в живота си…
Както всяка приказка, и тази започва с търсенето на хубави емоции и приключения. Отиваме на езда, за да опитаме нещо ново, за да се разнообразим, за да се предизвикаме. Но това, което не знаем е, че ще ни залее не само адреналинът от новия спорт…
Пристъпване в света на големите сърца
Първата среща с коня винаги респектира. Виждали сме много коне на снимки, по телевизията, даже понякога и на десктопа ни стоят. Но там те са просто красиви, грациозни и не си даваме реална представа за съотношението човек – кон.
Когато застанем до него няма как да не усетим неговата мощ. Тя се излъчва от всяка жила в тялото му и мисълта, че тази жива сила трябва да бъде овладяна, ни кара едновременно да изпитваме и малко страх, но и вълнение.
Трите елемента на приятелството
Приказката за всяко едно приятелство винаги минава през изпитание, за да стане ясно възможно ли е то изобщо. Не за всеки отваряме сърцето си…
Ако успеем заедно с коня да съберем трите важни части, които са необходими, то щастливият край е предвещан. Първата от тях е разбирателството. Обикновено то се случва преди да се качим на коня, когато погледнем в очите му, погалим го и се запознаем. Тези първи мигове са важни, за да може после, когато се качим на седлото, конят да знае, че ние сме тези, които го погледнаха с усмивка и доброта в очите.
След това идва ред на втората, най-важната част, завръзката в приказката на всяко приятелство – доверието. Това е моментът, когато се качим на коня и усетим как тези минимум 500 килограма се движат под нас, но с излъчваща спокойствие лекота и грациозност. И ако силата на коня само се вижда, когато застанем до него, на седлото тя се усеща с всеки мускул от нашето тяло.
За да няма напрежение нито в коня, нито в нас, трябва да постигнем синхрон – последният важен елемент в приятелството. В крайна сметка ездата ни дава една обща цел – движение, подчинено на симбиоза между човек и кон. Е, може да не се случи от първия път, но и не всяко добро приятелство дори между хората започва от първата среща…
Щастливият край или моментът, когато грижите останат в миналото
Всяка приказка си има край, но хубавото в случая е, че това може да е само край на часа по езда. Това, което усещаме, когато слезем от седлото е безтегловност, но преди всичко на ума. Мислите за ежедневието, малките тревоги и проблеми – всичко това е остава назад, защото цялото ни съзнание е завладяно от сливането между нас и коня. Сякаш въздушната струя, която заедно оставяме след себе си, помита всичко в облак прах, който просто се разпръсква и изчезва. Не е ли това мечтаният от всеки “хепи енд”?
Напиши и ти твоя собствена приказка за приятелството! Виж кой може да бъде един от главните герои ТУК и си запиши час за езда тук: https://trakiec-bg.com/ridding-school/
