Бляскава архитектура, тайнствени обреди, обещание за вечен живот… Така можем да опишем Тракийския култов комплекс в Четиньова могила край Старосел, датиран от края на V и началото на ІV в.пр.Хр., е един от най-невероятните паметници, останали и открити от епохата на Античността.
Виждайки могилата, човек няма как да не се възхити за пореден път на творческия гений на траките, ненадминати майстори на строителството, архитектурата и приложните изкуства.
Смъртта не е край, а преход към други измерения – в това силно вярват траките, затова техните погребения са празник. Пир, празнуващ кръговрата в природата. Подготовка за друг, по-добър живот. В този факт ни убеждава и некрополът, намиращ се на 4 километра от Старосел, който е най-големият намерен досега тракийски царски комплекс с мавзолей.
Достойна дори за египетски фараон, централната гробница е истински шедьовър на тракийската култова архитектура. Парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове, вход с украса, коридор и култова площадка, огромна вътрешна кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти… Така гласи сухата статистика за голямата гробница, наричана “Храмът”. Останалото всеки посетител трябва да усети сам, защото в подобно място има особена енергия, караща те да се замислиш за истински важните неща и смисъла на живота. Затова, че човек е само една микроскопична прашинка в необятния Космос.
Че траките безапелационно вярват в отвъдния живот, ни убеждава и един “ексцентричен” детайл в “Храмът”, отразяващ култа им към любовта и виното. ?
Северната страна на голямата гробница крие приятна изненада – вкопана в скалата вана, предназначена за производство и съхранение на вино. Основата на това чудно съоръжение е елипсовидна, а замазката – плътна, за да не се губи и капчица от безценната течност, смятана за еликсира на боговете. При разкопките археолозите попадат на множество филигранно изработени съдове за пиене на вино и цедилки.
Най-мистериозна атмосфера витае във вътрешната камера на голямата гробница, използвана за извършване на тайни офически ритуали, предназначени за извисяване на починалия цар до антроподемон (междинен статус междучовешката и божествената същност или обожествен човек). Именно от траките древните гърци вземат орфизма, който развиват и изменят, но същността му остава същата – религиозно учение, даващо възможност на висшата аристокрация да бъде обезсмъртяван чрез тайнствени обреди.
“Храмът” се превръща в мавзолей в средата на IV в.пр.Хр., когато в него се полага тялото на тракийски цар. Традицията на траките повелява един истински владетел да бъде положен с най-бляскавите доспехи и любимия кон, но вследствие на поредица от ограбвания и разрушаване на гроба до нас достигат само петнадесет пластинки от златната ризница, дванадесет бронзови върха за стрели, сребърни халки, късове от керамични съдове.
На 30 метра южно от куполната сграда археолозите попадат на невиждан до момента тракийски храм. Освен че е изграден във вече съществуваща могила, уникалното на този храм е колонадата от шест лицеви и две странични колони, изработени в ранен дорийски стил. Но изненадите не свършват до тук! Около храма са открити кенотаф (празен гроб) и три ями, в които са намерени златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение…
Най-впечатляващото на Четиньова могила край Старосел е размахът, с който е построен комплексът, включващ шест подмогилни храма. Целият некропол е ограден с гранитна стена, чиято дължина е 241 метра, а височината ѝ на места достига до 3,5 метра. Освен изпълнението на предпазни функции, стената символизира и отразява още един култ на траките – преклонението им пред Слънцето, което заедно с Майката Земя са двете им основни божества.
Пътуването във времето и запознаването с мистериозното наследство на траките може да продължите в тракийския архитектурен комплекс Кози Грамади, разположен на 20 километра северно от Старосел.
Ако искате да съчетаете културния туризъм с релаксираща почивка през уикенда или за повече време, само на 16 километра от Четиньова могила се намира бутиковия комплекс „Тракиец”, който предлага за всеки вкус по нещо.
