Създадена след многогодишна селекция, природата Източнобългарски кон е изцяло местна – гордост на българските коневъди. Това е и най-разпространената полукръвна порода в нашата страна.
Историята на Източнобългарския кон е дълга и вълнуваща – тя започва от конезавода „Кабиюк” край Шумен и „Божурище“ до София. Именно тук в края на 19 век се полагат основите на създаването на този красив кон. Първата коневъдна секция се появява в „Кабиюк” през 1894 г. Впоследствие конезаводът край столицата е преместен в Балчик и преименуван на “Стефан Караджа”, което има и друг плюс – средоточава процеса по селекция в Североизточна България.
Основните причини и нужди да се пристъпи към селектирането на изцяло местна порода са две:
- Българската армия има нужда от кон, кокто е да бърз, здрав и издръжлив при обучение и реални действия на бойното поле.
- Земеделските стопани също имат нужда от верен приятел, който да им помага в нелекия им труд на полето.
Затова се пристъпя към конкретни действия…
Първата стъпка включва поръчката на чистокръвни и полукръвни жребци, които са внесени от Унгария, Русия, Полша, Германия, Чехословакия и Турция. А втората – генетичният материал на тези коне да бъде кръстосан с кобили с местен произход, както и подбрани арабски и англо-арабски кобили. Все пак в този съобразен “микс от гени” най-голяма тежест имат чистокръвните английски жребци Лаудон, Семпитернал, Козак, Емилиен, Тихани, Зенгер, Вустершир, Греми, Нерон и Еделкнабе. Полукръвните жребци Фенек, Галион, Фуриозо VII-3 и Бетяр също имат основен дял в процеса по селекция и развъждане.
Постепенно се стига до крайната цел – универсален кон, който е подходящ както за спорт, така и за работа. Източнобългарската порода има и друго голяма предимство – отлична адаптация към климатичните условия в България, които през зимата може да отчетат под -20 градуса, а през лятото да надхвърлят +40 градуса.
Усилията на няколко поколения коневъди са наградени през 1951 г., когато Източнобългарската порода е призната за самостоятелна. В средата на миналия век се утвърждават и трите основни типа на източнобългарския кон:
- Лек – предназначен за препускания, бягане на 3000 метра с препятствия (стипълчейз) и всестранна езда.
- Среден – създаден на класически конен спорт.
- Тежък – използва за впряг и за селскостопанска работа.
Търсенето предопределя предлагането. Така се случва и с тежкия тип на източнобългарския кон, чиято селекция постепенно остава на заден план за сметка на средния тип, върху който се съсредоточават всички усилия.
Селекцията на коне е процес, който има начало, но не и край. През годините Източнобългарската порода постоянно се усъвършенства. Например през 80-те години на 20 век се работи много върху подобряването на чисто спортните характеристики на този кон. За тази цел се използват породи като Хановерска, Холщайнерска, Сел Франсе, Тракененска, които като спортни качества са доста по-напреднали и модерни.
И днес продължават да се подобряват спортните качества на тази порода, което се потвърждава и от факта, че в момента Източнобългарският кон е най-използваният в България в различните дисциплини на конния спорт.
Днес Източнобългарската порода е разпространена по целия свят и се отличава с благородна красота и елеганта сила, превръщайки тези коне в универсални – подходящ както за обездка, прескачане на препятствия и всестранна езда, така за любителска езда или първи уроци.
Отличителни белези на Източнобългарския кон:
- Едър ръст – височина при холката (най-високата част на тялото, намираща се на прехода между гърба и шията): 162-166 см.
- Изразителна глава – прав профил, порционален.
- Красива шия – дълга, права, с изразен задтилък (най-високата част на главата, намираща се зад ушите).
- Очертана холка – добре развита и изразена.
- Гръден кош – дълъг и дълбок.
- Хармонично тяло.
- Здрави крака – подчертани сухожилия, стави и копита.
- Цвят на косъма – най-често кестеняв, черен и алест (от червеникаво до кафяво).
В конна база “Тракиец” всеки желаещ може отблизо да се запознае с Източнобългарския кон. В момента в конна база “Тракиец” живеят трима представители на тази порода – Казанова, Аркан и Кортин. В конната база може също да се направи разходка с кон, за децата – с пони, както да се вземе и първи урок по езда.
