Ая Митева: Повтаряш, докато не стане перфектно, а после повтаряш, за да остане перфектно

• Ая, ти завоюва първия медал от европейско първенство в цялата 105-годишна история на конния спорт в България. Осъзнаваш ли какво си постигнала?

Вярвам, че това е една голяма стъпка към успеха, който предстои! Не знаех, че досега България не е имала такова постижение. Отидох на Европейския шампионат уверена и с убеждението, че ако дам всичко от себе си, мога да победя.
Треньорите ми винаги казват, че най-важно е да се язди коректно и да не се допускат грешки. Когато това се прави системно и с постоянство, резултатите рано или късно идват. Така и стана.
След състезанието имаше много позитивни емоции, но за мен нещата не спират дотук – тренировките и упоритостта продължават, за да мога да постигна още повече.

• Разкажи ни повече за самото състезание и за твоето представяне? Каква беше конкуренцията и с какво ги превъзхождаше?

Организацията на състезанието беше много добра и то протече както очаквах. Имаше много добри ездачи и коне. Всеки иска да е победител, но накрая остават наистина най-добрите тандеми.
Никой не очакваше състезател от България да стигне до финал и след първия манш в последния ден, по трибуните, по манежите и в палатките, се чуваше как хората си шушукат “Bulgarie, Bulgarie”. Търсеха ни с поглед и ни коментираха.
Много хора се обадиха от България – да кажат, че ни гледат и са с нас. Треньорите и екипите от другите балкански държави също идваха да изразят подкрепата си, да кажат, че ни стискат палци. А когато спечелихме медала, ни поздравяваха, прегръщаха ме, целуваха. Да усещаш цялата тази енергия около себе си – неописуемо!

• Твоите съученици какво мислят за успеха ти?

Тази година съм 8-ми клас и съм в ново училище, с нови съученици и учители. Все още не се познаваме добре и повечето от тях дори не знаят, че се занимавам с конен спорт.
Предполагам, че в някакъв момент ще им кажа, но за хората извън спорта като цяло е трудно да разберат значимостта на подобно постижение – казват „Aаа, супер! Браво!“. И после продължават с друга тема. 😀

• Представи ни и коня си, който се казва Сиек Каро Ас? Каква порода е? От кога сте тандем? Какъв е характерът му?

 Каро е най-прекрасният кон, с който съм имала шанса да работя. Дойде при нас преди 3 години, когато беше на 18-годишна възраст и след треньорите ми е най-добрият учител, който съм имала.
В кариерата си Каро е язден от много и много добри ездачи и е участвал в десетки състезания в цяла Европа. Интересно е, че въпреки това, най-големите му постижения са именно с мен.
Той е жребец от породата холщайнер. Има изключително благ характер и е олицетворение на т.нар. „честен кон“ – кон, който никога няма да те предаде и ще направи всичко възможно, дори с риск за себе си, да запази ездача.
Всички около мен обожават Каро и той е неразделна част от семейството ни.

• Днес момичета си мечтаят да бъдат известни телевизионни водещи, модели, актриси, а ти решаваш да се занимаваш с конен спорт. Как се запали и какво ти дава ездата?

Винаги съм обичала животните, израснала съм с тях около себе си. Когато бях на 8, приятел на семейството ме заведе в конна база Ниеса. Веднага усетих особена връзка с конете – уникални, удивителни създания, които направо ме плениха!
Започнах да ходя на базата всеки уикенд, да яздя учебни коне и да посещавам състезанията, на които ходеха по-опитните ездачи от клуба.
Силно исках да се състезавам и когато станах на 9, получих и първото си пони – Кая. Тогава започнах да работя и със Стоица Аргилашки, който за кратко се превърна в най-важния човек за мен след семейството ми.
Грижата и вниманието, които получих от него, ме спечелиха завинаги за този спорт. Именно той беше до мен, когато спечелих първата си розетка – никога няма забравя усещането!
Ездата и спорта са две различни неща, но и двете са много важни за мен. Ездата ми носи удоволствие, спокойствие, хармония. Общуването с конете и грижата за тях – това е цяла вселена от емоции, които не могат да се опишат.
От друга страна спортът, състезанията, резултатите – те носят тръпка, очакване, стремеж да надхвърлиш, а понякога и да превъзмогнеш себе си. Опиянението от успеха е невероятно силно изживяване, а също и разочарованието при провал.
Двете неща в спорта вървят ръка за ръка и вярвам, че умението ми да ги овладявам ме прави не само по-успешна като състезател, но по-добър човек като цяло.

• Колко далеч искаш да стигнеш в този спорт? В най-смелите си мечти как се виждаш?

Олимпийското злато е абсолютният връх. Искам един ден да имам шанса да се състезавам за него и да го спечеля.

• Кой е най-важният урок, който научи от ездата и конете?

Уважение, респект, любов и търпение.
Научих се, че човек трябва да уважава животните, техните нужди, особености и характер. Да има респект от силата мощта на природата им, както и да е готов да дава и приема любов – ако не обичаш истински това, което правиш, няма как да постигнеш каквото и да било.
И именно любовта към конете и към това, което правя, ме учи и на търпение. Не е лесно да повтаряш едно и също, на пръв поглед съвсем елементарно нещо – дни, седмици наред; при -20 или при +35 градуса. За това трябва търпение – повтаряш, докато не стане перфектно, а после повтаряш, за да остане перфектно.

• Тренираш в конната база в Ихтиман със Стоица Аргилашки. Какво включва една тренировка? Колко пъти на седмица тренираш?

 Тренирам всеки ден, без понеделниците – тогава конете почиват. Яздя между 2 и 5 коня според това с колко време разполагам. Всяка тренировка е различна, в зависимост от коня, сезона и това какво предстои.
В подготовката ми освен Стоица Аргилашки участва и Бейджан Арифов. Те двамата познават изключително добре, както мен, така и конете ми, и знаят във всеки един момент какво е най-добро за нас. Не зная дали един ден ще мога да им се отблагодаря за всичко, което правят за мен.

• Участваш и в турнирите, организирани от конна база „Тракиец”, в която има и училище по езда. Какво най-много харесваш в „Тракиец”?

Конна база „Тракиец“ е една от най-добрите бази в страната. Харесвам уредеността и функционалността на базата, вниманието, с което е мислен всеки детайл. Винаги с удоволствие участвам в състезанията там.

• В близко бъдеще какво ти предстои?

Този сезон вече е към края си. От другата година вече ще се състезавам в категория юноши, където ме очаква цяла нова палитра от предизвикателства.
Целта ми е през зимата да се подготвя достатъчно добре за тях и през 2020 г. да изляза на състезанията на нивото, което всички очакват от мен.

• Имаш ли си кумири? На кого искаш да приличаш?

 Искрено се възхищавам на Едуина Топс – Александър. Тя е уникален ездач и се надявам един ден да бъда на нейното ниво. А защо не и по-добра! 😀

• Сигурно не ти остава много свободно време, но когато го имаш, какво най-много обичаш да правиш?

Както всяко дете на моите години, обичам да излизам с приятели, да слушам музика. Покрай училището, тренировките и състезанията рядко имам възможност да се наспивам, затова използвам всеки удобен момент за тази цел.