Село Житница – местенце за тотален релакс и културен туризъм

Ето и още малко точни данни: село Житница е разположено на 232 метра надморска височина, на 26 километра северно от Пловдив, на 5 километра северозападно от село Калояново, на десния бряг на река Пикла (по-известна сред местните хора като Тикла) – ляв приток на река Пясъчник.

Основите на китното село Житница са положени през 17 век. Първите исторически данни са от 1646 г., когато се споменава, че на мястото на днешното село е съществувал османски чифлик, сгушен между гората и близкия дол на река Тикла. Стопанинът на имота, наричан още чифлик-сайбия, имал нужда от работна ръка, която да обработва земята и да се грижи за животните, затова с разрешението на официалните османски власти преселва павликяни от други две населени места – Сопот и Калаброво (днес Иганово – също подбалканско село, намиращо се в община Карлово). 

Павликянството е религиозно движение, появило се през 7 век в Близкия Изток – място на културен и религиозен обмен между Византия (Източната Римска империя) и Арабския халифат – голяма мюсюлманско-арабска държава, съществувала от 7 до 9 век. 

Именно от заселниците край чифлика възниква днешното село Житница. Според историческите справки първите големи родове, които дават началото на новото населено място, са семействата Бодурски, Начеви, Селимови и Кърчеви.

За религията на павликяните се знае малко заради противоречивите сведения за тях, но попадайки в османския чифлик до Пловдив, постепенно по-голяма част от тях приемат католицизма, а по-малка – източното православие. Този факт се потвърждава и от доклада на католическия отец Никола Радовани (1714 – 1774), който изпраща до конгрегацията в Рим. В него той споменава, че в средата на 18 век в селото има 54 къщи, в които живеят 341 католици. 

Интересна е и съдбата на самия Никола Анджели Радовани, роден в Шкодра, Албания. През 1742 г.  правителството на султана разрешава да се възобнови католическата мисия в Тракия, така Радовани попада в тази част от все още неосвободена България. На 23 септември 1743 г. той е избран за Софийски архиепископ и тъй като е бил единствен свещеник в цялата епархия, за десетте години прекарани в България разгръща неуморна и много активна мисионерска дейност. 

Най-старите хора в село Житница, записани след Освобождението на България (1878 – 1879)  от османско иго от етнографи и фолклористи, разказват, че тъй като е нямало православна църква в селото, православните християни посещавали католическия храм и направо със своите братя католици плащали данъка (десятъка) на църквата в натура – вълна, жито, мляко… 

След Освобождението и особено след Съединението ( 6 септември 1885 г.) на Княжество България с Източна Румелия турското население доброволно се изселва, а православните християни се заселват в съседните села, най-вече в Царимир, закупувайки имотите на напускащите турци. Така постепенно село Житница се превръща в изцяло католическо, като до 1934 г. селото се казва Хамбарлии.

През 1872 г. в селото се изгражда първата католическа църква с купол в средата и камбанария в двора, известна днес като Старата църква. Най-голямата забележителност на селото е католическата църква “Успение Богородично”, построена през 1923 г. в готически стил. До църквата се намира и манастирът на Сестрите францисканки мисионерки на Пресветото сърце Исусово.

В началото на второто десетилетие на 21 век Житница е едно проспериращо българско село, изпълнено с живот. Това се дължи основно на два факта: 

1. Голяма част от жителите, които са около 1500 души, са деца и млади хора, които остават при семействата си, а не напускат родното място в търсене на препитание в големия град.
2. През 2012 г. до селото се появява “Тракиец” – бутиков комплекс за релакс и езда, в който работят част от младите хора на Житница. 

Днес 4-звездният комплекс “Тракиец” е една от гордостите и емблемите на село Житница, не само защото дава препитание на хората от този красив и плодороден край на България, но и заради това, че самият комплекс се утвърди като желано място за ваканция с любимия човек или за цялото семейство.

И наистина, в бутиковия комплекс “Тракиец” човек може да намери всичко, за да изживее прекрасна ваканция по всяко време на годината. Комплексът разполага с луксозна хотелска част, ресторант и винарна, външен басейн през топлите месеци и вътрешен басейн през студеното време. И още: външно джакузи, сауна, парна баня, фитнес, възможност за различни видове масажи. 

За децата също е помислено: на тяхно разположение са външен и вътрешен детски кът, както и огромните зелени площи около комплекса – перфектна възможност за игри сред природата. По протежението на река Тикла се намира и екопътеката, която е още една опция за разходка и/или спорт на чист въздух.

Комплекс “Тракиец” разполага с малка и голяма конферентна зала, които предоставят идеални условия за провеждане на различни корпоративни събития – бизнес срещи, презентации, обучения, конференции, семинари…

Дори нещо повече… Функциониращ като една от най-добрите конни бази в България, в комплекс “Тракиец” всеки желаещ – начинаещ или напреднал, малък или голям, може да вземе урок по езда или да направи разходка с кон. Конна база “Тракиец” може да се похвали и с богат спортен календар. Всяка календарна година конната база е домакини на поредица от престижни републикански и международни състезания по прескачане на препятствия. 

Село Житница е и перфектна отправна точка към всички археологически тракийски разкопки край Старосел, открити през последните години, като повечето от тях са реставрирани и отворени за посещение. Съвсем наблизо е и град Хисаря – друг уникален архитектурен шедьовър, завеждащ от Римската империя, който си заслужава да се посети.

Ако искаш да се запознаеш отблизо с историята на китното село Житница и едновременно с това да направиш кратко бягство от града, включващо ваканция в комплекс “Тракиец”, то остава само да направиш резервация на телефон +359 889 087 887 или онлайн ТУК.