Мястото е близо до Пловдив в село Житница - домът на понито Арчи, което всички познават като хотелски комплекс и конна база “Тракиец”. Именно там очакванията, свързани с празника, започват още през месец март. Нека ти разкажем за тях и да те потопим в изпълнения с емоции свят на Арчи.
Здравейте, помните ме, нали? Аз съм Арчи и днес искам да ви разкажа една вълнуваща пролетна история. Знам, че е пролетна, защото вече имам на врата си усукани един в друг бял и червен конец и по това мога да позная, че е месец март. Всяка година ми слагат това герданче, въпреки че и без него съм достатъчно хубав!
Но аз въпреки това си го чакам с нетърпение, защото знам, че с него започват поредица от щастливи дни. Забелязал съм, че точно по същото време слънцето започва все по-често да се застоява на небето и да гали козината ми с топлината си. Започва да ми става все по-зелено пред погледа, което за едно пони не е само въпрос на хубав цвят 🌿🐴
Прясната зелена трева е толкова вкусна и въпреки че гостите на комплекса не я опитват, виждам, че и те ѝ се радват, докато се разхождат из красивите алеи. Често сядат да си говорят или да се снимат на каменните или дървените беседки, зареяли поглед в това омагьосващо зелено поле.
Забелязвам, че в това приятно и затоплящо се време, не само аз искам да прекарвам повече време навън. Нашите гости също го правят, но най-хубавото е, че започват да ни посещават по-често, а аз и моите приятели в конюшнята чакаме този момент цяла зима.
Те идват при нас, радват ни се, галят ни и винаги го правят с хубаво чувство, но знаете ли… ние усещаме и това, което те носят в себе си без да изричат на глас. Усмихват ни се, казват ни хубави неща, но въпреки тези думи долавяме понякога тъга, страх или други емоции, които хората изпитват в този момент по друга причина. В такива мигове ми се иска да можехме да говорим един език, за да си поговорим…
Но защо ви разказвам това, ще попитате? Ами защото има няколко дни през пролетта, когато тези сиви емоции в хората изведнъж намаляват и почти изчезват и те започват да идват при нас, изпълнени само с хубави мисли. И тогава конюшните се превръщат в експлозия от позитивизъм – както наш, така и техен! Любимото ми време през годината! 💚
Това време аз съм си го кръстил по мой си начин – ”шареният празник”, защото хората се разхождат насам-натам с едни шарени яйца в ръцете. Не знам какво празнуват точно, но по-важното е, че навсякъде се чуват само смях и закачки.
Трябва да си призная, че често подслушвам гостите на комплекса, за да разбера кое ги кара да са толкова усмихнати, но те все повтарят за някакъв райски релакс. Споменават неща като джакузита, басейн, парна баня… Сигурно е нещо хубаво, щом толкова ги вълнува, но не вярвам да е по-хубаво от овесените бонбонки, които те ни вземат от рецепцията.
Днес един от треньорите каза, че трябва да ме срешат хубаво за Великден… дали пък това не е името на щастливото време, за което ви споменах?! Няма как да попитам, но се надявам то да дойде по-скоро и комплексът да се напълни с усмихнати хора и моите най-най-големи приятели – децата! 👧❤️🐎
А ти ще дойдеш ли? Ще се радвам да се запознаем!
Моите приятели от комплекс “Тракиец” казаха, че това ще се случи много лесно, ако надникнеш ТУК 😉