Със сигурност тази година ще го празнуваме различно. Може би за добро...
Великден наближава… Вълнението, свързано с празника се увеличава. Но не защото предстоят кулинарни изживявания на вкусната трапеза, а защото този ден винаги е носил със себе си смисъл.
Прераждане, промяна и поглед навътре в себе си и добродетелите, които носим. Не е трапезата мястото, на което да се замислим за тези неща. Трябва ни малко време насаме – усамотението, при което мислите ни винаги се подреждат най-добре.
Луксът, който ни се предоставя…
Това е времето, което никога не ни достига – именно времето, което се научаваме да ценим, едва когато станем големи и си дадем сметка, че тече твърде бързо измежду хилядата задължения, които имаме. Всичките ни познати и приятели споделят същото, и те нямат време, и те са забързани, и тях ежедневието ги завлича в своя неспирен водовъртеж и някакси това ни служи за оправдание. Не сме само ние.
Само че сега времето забави своя ход, за да ни припомни за себе си…
Сега имаме точно това, за което постоянно мечтаехме. Да, разбира се, за да има равновесие, сме лишени от други неща, които обичаме, но със сигурност не бива да пропускаме шанса да оползотворим времето по най-смисления възможен начин.
Богатството, което имаме…
Това са хората, с които най-вероятно сме у дома в този момент. Да, близки са ни и роднините, и приятелите, с които може би обикновено споделяме Великден, но в крайна сметка семейството е това, което прави от къщата – дом и от обикновения ден – празник. Щом сме с тях, значи най-важната съставка от празничната рецепта е налице!
Разговорът, който дълго отлагахме…
Да, чуваме се с близки и приятели всеки ден. Сега може би повече от обикновено, но най-важният разговор, който трябва да проведем, не е честитка, и не е по телефон или скайп.
Сега имаме време да останем насаме със себе си и да поговорим с вътрешното си аз – за мечтите, за бъдещето, за възкресението. Със сигурност имаме планове и стремежи, които отдавна гоним, но все не се получават и реализират. Ето чудесен момент да помислим за различен подход, за нови средства или сили, които да ни помогнат.
Празникът в нас…
Самата дума “възкресение” ни напомня за новото начало, за новите пътеки, по които да поемем, за новите идеи. А защо не и за новото ни отношение към живота? Нов поглед към заобикалящия ни свят, който цени природата повече от обикновено, свежия въздух, топлите слънчеви лъчи, времето с приятелите, любимите занимания… всичко, което приемахме за даденост.
Да, всички тези неща ще бъдат част и от утрешния ден, но ако ги приемем за дар, за нещо, което сме заслужили и изстрадали – нещо, за което да сме винаги благодарни, то значи възкресението в душата ни е налице. Преосмисленото начало – това е истинският смисъл на празника, за който трябва да разказваме на децата и на внуците. Не за фактите, за изживяното, а за научените уроци!
Тази година Великден наистина идва много навреме. С послание, по-актуално отвсякога!
