Знаеш ли откъде тръгва произходът на виното? Ще се изненадаш, че е пряко свързан с българската история.

Настани се удобно и се наслади на следващите редове, в които ще се потопиш в приказката на вековната опияняваща напитка.

Виното като част от българската история

От древни времена до днес “течното злато” или “шарап”, или т. нар. в днешно време – вино, е една от най-консумираните напитки в цял свят. Тя се свързва с небесното, божественото и душевното. Пиела се е от ханове, князе и царе, както и най-големите пиршества са били чествани именно с гроздовото изкушение. 

Из нашите земи виното е било познато още преди повече от 5000 години. Съществуват и доказателства, които показват, че древните траки – народът, поставил основите на винарството и лозарството, са изработвали златни и сребърни съкровища, които са били използвани за сервиране на вино. 

Траките били способни да се справят с алкохолната напитка безпроблемно, като не я разреждали с вода. Това показва, че предците ни са познавали опияняващата напитка от дълбока древност и организмът им вероятно вече е изградил ензимите, нужни за преработката на алкохола!  

Античното вино

Неслучайно древните траки са прочути лозари. Още от самата Античност се вярва, че богът на виното – Дионис, произлиза от Древна Тракия. Траките считали виното както за битова, така и за сакрална напитка. 

Всяко важно събитие в живота на античния човек е било чествано с ритуално разливане на вино. Според тях упойващият му ефект помага на жреците да влязат в контакт с боговете, създавайки връзка с Долния и Горния свят. Самият Омир възхвалява напитката чрез божествения ѝ аромат и вкус в своята поема “Одисея”.

Преди около 3200 години траките са практикували и ритуали в правенето на вино. Гроздето се събирало от масива, след което се изсипвало в плетени кошове върху шарапаните (винарски камъни). Преди това прецизно са почиствали скалния басейн с вода и са нареждали върбови клонки отгоре му. 

Върховният жрец обливал шарапана със старо вино и благославял еликсира. Девиците изсипвали гроздовете и ги нагазвали с боси крака, облечени в бяло – символ на чистотата и невинността. 

По време на приготовлението на сакралната напитка изсипвали в съда и билки за по-благоуханно вино. Сокът от грозде потичал от чучур, издълбан в края на камъка. Божествената течност се събирала в мехове, които били отнасяни в пещери на хладно, докато ферментира и стане годно за консумация. 

Един сорт = различни вкусове

Знаеш ли, че древните траки са познавали около 150 сорта грозде? 

Да, наистина изумяващо! До тази теза стига историкът Ирко Петров чрез свое изследване в Хасково. 

Италиански агрономи изследват процеса на производството на вино и  споделят, че многообразието от вкусове, придобити от гроздето, се дължат на отглеждането на лозите в различни условия. Съответно един и същ сорт предлага различно по качество грозде. Древните траки познавали тънкостите в обработката на вино, като оставяли лозите да се увиват върху специално засадени за целта дървета.

Легендата за Мавруд

За момента няма точни доказателства, че сортът Мавруд е разпространен директно от траките, но легендите, датиращи от античността, се предават от уста на уста и до днес.

Думата “Мавруд” от гръцки “màvros” означава “черно”, но в България се превежда “лично име”. От древни времена се разказва легендата за Хан Крум, който през 9 век забранява със закон консумацията на вино и отглеждането на лозя. 

В двореца той имал лъвове, които пускал да се разхождат из столицата. През деня единият от тях – подарък от източен владетел, се изплъзнал от клетката си. Това събитие всяло смут из целия дворец. 

Младеж на име Мавруд, силен и смел, хванал лъва и го убил с голи ръце. Хан Крум искал да разбере в какво се крие тайната на неговата сила. Майката на Мавруд признала, че въпреки забраните, наложени от него, тя съхранила в дома си малко лозе, от което правели вино и го пиели. Гроздовата алкохолна напитка придавала кураж на младежа. 

Когато научил истината, владетелят заповядал да се засадят лозята наново и производството на вино да бъде с наименование – Мавруд. 

От Дионис до Свети Трифон

В по-късен етап от историята на виното култът към бог Дионис спира да бъде толкова важен. По време на покръстването на българите в идол се превърща Свети Трифон, както и честването на празника – Трифон Зарезан.

В този период винопроизводството е под покровителството на църквата, тъй като гроздовата напитка е едно от най-важните търговски средства. Виното се е приготвяло по манастирите, а монасите започнали да съхраняват алкохолната напитка в манастирските подземия. 

В следствие на това възникват и първите изби, а българското винопроизводство се развива до съвършенство!  

Комплекс “Тракиец” и винените шедьоври

Ако и ти се чудиш къде можеш да опиташ разнообразие от винени сортове – червени и бели вина и розе, заповядай в комплекс “Тракиец” – бутиков комлекс за релакс и езда! Гордеем се, че почитаме българските традиции, радвайки се на природа, коне, вкусна храна, спокойствие и още нещо… 

Зимата винаги е подходяща да експериментираш с различни вкусове, превъплъщавайки се в истински дегустатор на виното, затова сме подготвили “сгряващи” душата винени дегустации за ценители именно през студените месеци! 

Ако решиш да празнуваш, винарната ни разполага със зала с капацитет до 40 места и е подходяща за частни, корпоративни и лични мероприятия.

Ако искаш да се превъплътиш в истински дегустатор на виното, ела в комплекс “Тракиец” и се обади на +359 889 087 887, за да направиш резервация и да научиш повече за бутиковия комплекс за релакс и езда, който е подходящ за семейна почивка по всяко време на годината. Може да го направиш и онлайн, използвайки този ЛИНК.

Виж повече