Конете присъстват толкова дълго в човешката история, защото изпълнението на поставената цел за тях е втора природа. Силният темперамент, присъщ и на нас, и на тях, може да бъде пречка, ако не бъде укротен. Затова е хубаво да погледнем към конете и да си припомним, че упоритостта ни е приятел, а не враг. Така можем да я използваме в правилната посока.
Конете – били сме заедно в толкова много исторически моменти – помагали са ни в битки, водили са ни на недостижими за нас места, били са и незаменими помощници в това да осигуряваме нашата прехрана. Винаги сме имали разбирателство с тях, но въпросът е на какво се дължи то – на техния нрав или на това, че може би си приличаме повече, отколкото предполагаме?
В първия момент може би звучи абсурдно, та те са огромни и силни животни и животът им е коренно различен от нашия! Или пък не чак толкова…
Да, очевидно нямаме външна прилика, но има нещо, което ни свързва много по-силно – нещо, което носим в сърцата си и ние, и те – желанието за свобода. В дни като днешните може би повече отвсякога осъзнаваме колко дълбоко в себе си го носим!
Казват, че свободата е вътре в нас. Но какво се има предвид?
Ако си представим, че нашите мисли също препускат с бясна скорост, също като конете, усетили истинската свобода за пръв път, може би ще сме по-близо до отговора.
Защото мислите ни са наистина свободни, не търпят ограничения, които ситуацията може да ни наложи. Те могат да ни отведат до нови или пък стари места, където сме били щастливи… Мислите за бъдещето, осмислянето на ситуацията и извличането на правилните изводи от нея, новите градивни планове – те са истинската сила и свобода, която винаги ни тегли напред!
Какво се случва обаче, когато тази свобода срещне препятствия? Първоначално пред мислите ни изскачат пречки, затруднения, които карат кръвта ни да кипи, а мозъкът ни да работи на още по-бързи обороти, за да успее да намери решение. Но в последствие осъзнаваме най-важния житейски урок…
Предизвикателствата са това, което ни движи напред. И тук може да си припомним за приликата ни с конете, най-вече със състезателните коне, които само след много и дълги тренировки стават истински шампиони.
В живота също е така – победата идва след много работа, а тя започва първо вътре в нас. С първата осъзната мисъл за нея. След това идват и действията, които са обвързани с последователност и несломим дух, които са нужни и при нас, и при конете.
Какво можем да научим от тях?
Конете присъстват толкова дълго в човешката история, защото изпълнението на поставената цел за тях е втора природа. Силният темперамент, присъщ и на нас, и на тях, може да бъде пречка, ако не бъде укротен. Затова е хубаво да погледнем към конете и да си припомним, че упоритостта ни е приятел, а не враг. Така можем да я използваме в правилната посока.
Има и други уроци, които можем да научим от тях – тези за отдадеността, дисциплината, емоционалната стабилност.
Емоциите – другата ни допирната точка…
Конете, също като нас, са изключително сензитивни и долавят всяка емоция в гласа и жестовете на човек. Което прави комуникацията между видовете ни толкова пълноценна и богата.
Имаме общо и в това, че конете могат да се научат на нещо ново, само когато са истински спокойни. Също като тях, и нашият мозък приема информацията по-добре и успява за затвърди умението при липса на излишни вълнения или притеснения.
Знаем, че когато сме под пара не можем да извършим дори действия, които са ни добре познати. Затова е по-добре да запазим енергията си и да я използваме за градивни цели, вместо да губим време, изразявайки яда си.
И не на последно място…и ние, и те, имаме нужда от смирение, разбиране и любов. Защото само тогава можем да се допълваме и обогатяваме световете си, и да даваме най-доброто от себе си – едните в живота, а другите на манежа.
И докато мечтаем за следващата си среща с тях, можем да разгледаме конете на комплекс “Тракиец”.
