И жените, и конете ни вдъхновяват, затова търсим приликите между тях отвъд обичайното - с доза хумор и добро настроение.
Ти знаеш ли, че… приличаш на кон!
Повече от ясно е, че ако някоя жена получи този “комплимент”, няма да си помисли, че става въпрос за дългите ѝ крака или пък блестящата ѝ грива. Сега е моментът да развенчаем този мит и да обясним, че приликата с конете всъщност е комплимент! Оказва се, че сходните черти започват от характера им…
Те са напълно свободни по природа
Опитвали ли сте се да накарате жена да не влиза в магазин за дрехи в деня, в който е взела заплата? А да приберете кон, който е надушил свежа, прясна зелена трева?
Е, тук съвпаденията може би са случайни, но…
Ако оставим хумора настрана, и жените, като конете, се нуждаят от пълна свобода, за да разгърнат пълния си потенциал, за да покоряват нови върхове и да бъдат истински щастливи.
Комуникацията – повече прилики, отколкото разлики
Колкото и да е щастлива една жена, понякога се налага да бъде попитана: “Какво има?”. А отговорът “Нищо!” може да пробие дупка в слепоочието.
След тази реплика от нежната страна следва дълго мълчание, малко пръхтене и многозначителни погледи. Жените често комуникират без да говорят, също както четирикраките ни и грациозни любимци. И ако вторите нямат друг избор, то първите с наслада наблюдават почудата и използват това тайно надмощие. 😀
И като говорим за надмощие – не можем да пропуснем още две качества, по които си приличат, и които ни обезоръжават на мига.
Финесът и грацията, които излъчват
С или без токчета, или пък докато просто се разхождат на манежа… Благодарение на тях забравяме и за изхарчените в мола пари, и за дългото мълчание, с което дамите наказват или за непокорството и своенравието, което пък конете проявяват понякога. Но разбира се, има още нещо, което покорява сърцето ни…
Силното чувство за отговорност и дисциплина
Когато имат цел, могат да си наложат да я постигнат и да накарат трудностите да изглеждат незначителни пред устрема им. С тази завидна целеустременост тичат бързо и уверено до целта, а всяко предизвикателство минава покрай тях като вятър.
Не, това не е всичко!
Пленяват сърцата ни, защото без тях животът и светът би бил скучен, еднообразен и лишен от палитрата на емоциите… Учим се от тях всеки ден, възхищаваме им се, а всички онези малки неща, които могат да ни побъркат наричаме с усмивка: особености.
Ако не сте убедени, че приликите, за които ви говорим са истина, то сега можете да запазите своя урок по езда, за да се уверите.
И все пак ви съветваме никога да не изричате изречението „Ти знаеш ли, че… приличаш на кон!”, освен ако не искате да се уверите, че и жените като конете умеят да ритат здраво… в целта! 🐎
