Колкото по-малко, толкова по-голямо!

Аз съм Арчи. Обичам да обичам и да бъда обичан.

При мен трябва да дойдеш от сърце и със сърце да ме яздиш. Всички обичат да ме глезят. Ама и аз обичам да го правят. Излъчвам много положителна енергия и търся такава. А от децата винаги мога да я получа, защото те никога не таят лоши чувства, затова те ме правят най-щастлив. Те живеят в собствения си прекрасен свят и се радвам, когато ме допускат в него. Аз обичам да слушам и да изпълнявам. Аз съм интелигентен, не само красив, и разбирам какво ми говорят децата. Разбирам и какво мислят.

Малкото пони с голямото сърце

Може да съм малък, но обичта към хората ми е огромна! Най-хубаво ми е, когато е слънчево. А като ме решат децата направо се разтапям. Те са много щедри и всеотдайни, дават ми лакомства – бонбони, ябълки и моркови. Как да не ги обичаш? Идват при мен, защото ме харесват. Ама и аз ги харесвам. Неслучайно съм любимецът на всички деца. А всички деца пък са мои любимци. Тук идват много буйни малчугани, но след няколко посещения се успокояват. Понякога ги придружават разтревожените им майки, които като ги видиш как се притесняват, ще кажеш, че те са децата.

Малките жестове, които се превръщат в добри навици

Яздейки ме, децата се учат на упоритост, защото проумяват, че нищо хубаво не става от първия път и трябва търпение. В конюшнята пък се учат на труд и дисциплина, защото им се обяснява от какво имам нужда аз и как да ме нахранят, как да ми почистят копитата. Това особено много се харесва на родителите. Учат се и да бъдат грижовни и се срещат с други деца и създават нови приятелства.

Малките промени, които преобръщат живота

Сега съм всеотдайно и социално животно, но да знаете какъв бях преди…  какви ги вършех, човек не можеше да ме укроти. Когато бях на 4 години бях в конна база в София. Един ден състезателят Андрей Гочев си ме хареса и ме доведе в това хубаво село Житница, където на природа не можеш да се нагледаш. Никога няма да забравя този ден, защото той е най-щастливият в живота ми. Тогава бях много сладък, но много див. Сега пак съм сладък, но вече съм мъдър и спокоен, защото съм на 11 години. А имах и много добри учители – треньорите в конна база Тракиец. Те ме научиха да разхождам на гърба си първо най-малките деца от 2 до 7 годинки, а после и по-големите – от 7 до 12 години. Научиха ме да прескачам препятствия и вече съм много добър. Сега съм търпелив и смел Арчи. Опитвам се да уча и децата на това.

Малките ми приятели – най-голямото богатство

Доведете ми деца да ме гушкат и глезят и да се разхождаме заедно и да си пообщуваме. Разбирам се с всички. С тях ми е най-щастливо. Ще ги запозная с моите приятели – Памира, Катерина, Аполон, Казанова и Ливърпул. Лесен съм за управление, имам добър нрав, а и скачам като майстор. Може да ви го потвърди Ани, която отиде на първото си състезание с мен, когато беше едва на 10 години. Бяхме голям тандем и прескачахме препятствия с височина 80 см. Тя порасна вече и язди по-големи коне, но още идва да ме вижда.

Децата, които идват тук са на различни възрасти. За мен няма значение какви са им оценките в училище и колко слушат – аз ги обичам всички! През годините сме имали много незабравими срещи тук в конната база на комплекс Тракиец. Благодарение на тях установих нещо… най-малките са най-големи, защото колкото по-малки са, толкова по-големи сърца имат, а аз само това виждам.