Конят е органично свързан с българина. Tой заема значима част в историята му, а от някои древни български племена е бил почитан и като свещено животно. Неслучайно стари китайски източници тълкуват името на рода на българските владетели Дуло, като род на бойните коне. Конят е в гените ни и днес, защото е силен символ и за славяни, траки и прабългари – планински народи, които са имали огромна необходимост от такъв верен приятел. Събрали сме на едно място доказателства и интересни факти за силната връзка между предците ни и това велико животно. Да си ги припомним заедно.
Защо ли още през 480 г. византийският император Зенон моли българите за помощ срещу нашествията на остготите? Защото са яздели кон и са използвали лък. Поне така казва един византийски хронист. А Епископ Магнус Енодий пише за българите:
„Тях не са ги поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и се храни от своето бързо животно?”
Яздейки кон, българите са били наистина велики
- През 484 г. българският водач Ирник превзема Персия, на кон. Става персийски цар, под името Балах и дори слага на знамето конска опашка.
- През 681 г. хан Аспарух, побеждавайки в битка на кон, принуждава византийския император да признае българската власт между Дунав и Стара планина.
- През 718 г. синът му Тервел спасява Европа от арабското нашествие, отново с помощта на конете. За тази битка арабският пътешественик Ал Масуди пише: „Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 конници”.
- През 811 г. Хан Крум Страшни превръща византийската войска в безредна тълпа и вдига наздравица, седнал на своя кон,с една необикновена чаша – черепът на Никифор.
- През 924 г. Цар Симеон Велики, заедно с неговия кон, стъпва на разширената от него България на три морета.
Сега България не води славни битки, но българският кон е същото онова непоколебимо и внушително животно, което пази спомена за тях.
Българските породи коне впечатляват с издръжливостта си и приспособеността си към родния климат. Основното им предимство е, че повечето от тях издържат на студена зима с температури достигащи -20 градуса и много горещо лято с максимални температури до +35, +38 градуса.
За съжаление в наши дни обикновеният човек е далече от коня. Такова е ежедневието ни. Рядко срещаме това прекрасно животно, защото за разлика от дедите ни, не го използваме за транспорт и за воюване. Нямаме го вкъщи и почти не го срещаме вече по улицата. А то е било неизменна част от живота на българина…
Докосване до историята
Не ви ли се е искало да се докоснете до силата на нашите велики предци и до емоциите на това животно – приятел на човека, да разберете за необикновената ни връзка с него? Ние го правим всеки ден и ви каним да се присъедините и да дойдете в конната база на бутиков комплекс „Тракиец”.
Контактът с българския кон е нещо неповторимо, а физическата страна на ездата е само една малка част от преживяването. Разбира се, българските коне са и много красиви. Някои български породи може да видите тук при нас. Такива са Казино ин, Крафт, Гъливер, Аполон и красивата Калина, които са от породата Български спортен кон. А от породата Източнобългарски кон можете да се запознаете с Казанова и Кортин.
Е, вие няма нужда да се състезавате, има си хора за това. Такива са например Андрей Гочев – балкански и републикански шампион с бронзов и златен медал, Мирослав Илиев, държавен и балкански шампион и активен състезател по прескачане на препятствия, и Георги Стоицов. Но можете да яздите и да общувате с конете. Опитайте… Не защото е модерно, а защото си струва преживяването да се докоснеш до духа на предците.
