Опитвам се да показвам на другите как да напредват и да стават по-добри. Знам, че примерът е най-добрият начин.
Юлска жега… пред очите ми ледено студена диня! 🍉 Ужасна гледка!
Как може хората да ядат най-воднистата част от нея и да изхвърлят най-вкусното – хрупкавата кора! Не ги разбирам, но те винаги са си били странни. Толкова често ми носят фураж и никога не съм ги видяла да го опитват. Не че настоявам да ми вземат от дажбата, но как пък не се изкушиха поне веднъж…
Забравих да ви се представя. Аз съм Балофина 🐴
Много добра, обичлива и страшно сърцата кобила, макар и с малко неспокоен нрав понякога. Но друго е по-важно…
Не че искам да се хваля, но когато идват гости, ме представят като най-добрата спортна кобила на конна база “Тракиец”. Хубаво е да го чувам и затова в знак на потвърждение всеки път вдигам гордо глава. Казват “Скромността краси човека”. Може, ама за кобилите нищо не се споменава. Пък и успехите, които постигам с моя ездач Андрей Гочев са напълно заслужени.
“Няма да успееш в 100% от опитите, които не направиш!”
А аз не съм спирала да опитвам да ставам все по-добра и по-добра вече 11 години! Още от малка, когато бях в София и ме яздеше Апостол Танев, усещах желание да показвам добри резултати и да следвам подадените команди. После, когато през 2013 година се преместих в Житница, не се разглезих, въпреки че животът тук ме предразполагаше – зелени ливади, хубави, чисти и уютни конюшни, много приятели, добри гости, които ми носят лакомства…
„Най-доброто огледало е истинският приятел!“
Това осъзнах, когато се запознах с Андрей Гочев, моят ездач. Той искаше същото, което и аз – да постигне добри резултати, но с цената на упорит труд. Така, лека по лека, въпреки че се състезавам от 4-годишна, успяхме да натрупаме опит и вече скачам в Тежък клас с препятствия с височина 145 см.
Нашият тандем се оформи много бързо – аз бях дисциплинирана и съсредоточена, а той даде всичко от себе си да усети моя нрав и да разбере как да ме язди, за да постигаме заедно добри резултати. Успехите не закъсняха – на последното състезание с него взехме сребърен медал на Държавно първенство.
“Гордостта е ахилесовата пета на всички герои”
Така казва Андрей Гочев. Аз му вярвам безусловно и затова не се възгордявам прекалено, въпреки че много често съм на състезания извън България. Скачала съм в Германия, Австрия, Белгия, Хърватска, Гърция… Там съм участвала на различни международни турнири и Балканиади. Да, имам много добри резултати и класации, но това не ме успокоява, а напротив – искам да ставам все по-добра, но и да помагам на другите мои приятели от “Тракиец” да постигат такива успехи.
“Амбицията е пътят на успеха. Постоянството е превозното средство, на което пристигате”
Опитвам се да показвам на другите как да напредват и да стават по-добри. Знам, че примерът е най-добрият начин. Затова всеки ден, обикновено сутрин, влизам във въртележката и там се разхождам с още 7 от моите приятели от конюшнята. Следобедът ми пък е посветен на тренировка. Изкарват ме от бокса, почистват ме, оседлават ме и после започваме загрявката на плаца.
“Почивката винаги е сладка, но когато е заслужена… е като мед върху захарче”
Признавам си, и в дните без тренировка обичам да ме пускат на падока да се разхождам, да релаксирам и да наблюдавам с интерес гостите на комплекса, както и те мен. Но почивката след занятие е различна – тогава Андрей Гочев ме разхожда, за да възстановя дишането си, а след това идва много любим момент – банята. Когато се прибера в конюшнята приятна умора се разлива по тялото ми и мисълта, че днес съм научила нещо ново или съм се упражнила в нещо старо, ме кара да пръхтя от удоволствие. Хората май не го правят, те се усмихват, но е разбираемо с техните малки ноздри…
Аз ти разказах толкова много за мен. А ти кога ще дойдеш в “Тракиец” да се запознаем? 🐎 Чакам с нетърпение да чуя и твоята история!
